Полезен ли е пасиансът за мозъка? Какво казват проучванията

Последните ни две публикации бяха за числа: колко често хората печелят и колко раздавания изобщо могат да се спечелят. Тази е за хората, които играят. Много сайтове пишат, че пасиансът „подобрява паметта“ или „предпазва от деменция“. Рядко казват откъде идва това. Отидохме до самите проучвания.

Краткият отговор

Възрастните хора, които често играят карти, настолни игри и решават главоблъсканици, обикновено запазват паметта и мисленето си малко по-добре от онези, които не го правят. Тази връзка е откривана отново и отново. Никой обаче не е показал, че игрите са нейната причина. Една игра пасианс е добър навик, а не лекарство.

Игрите на карти и застаряващият мозък

Най-известното проучване идва от Шотландия. През 1947 г. почти всяко шотландско дете, родено през 1936 г., на 11-годишна възраст реши в училище един и същ тест за интелигентност. Десетилетия по-късно изследователи от Единбург откриха отново 1 091 от тях, Lothian Birth Cohort 1936, и изследваха паметта и мисленето им на 70, 73, 76 и 79 години. Попитаха ги и колко често играят игри „като карти, шах, бинго или кръстословици“.

Тези, които играеха повече, мислеха малко по-добре на 70, дори в сравнение с други, които на 11 години бяха имали същия резултат. А от 70 до 79 години способностите им отслабваха малко по-малко (Altschul и Deary, 2019). Разликата беше малка: около една точка по скала, подобна на IQ, за тези девет години. Най-голяма беше разликата в паметта, но този резултат се оказа по-малко устойчив, когато изследователите го провериха по други начини.

Какво не може да докаже: това е наблюдателно проучване. Никой не е бил молен да играе повече. Изследователите са взели предвид много неща, като интелигентността в детството, образованието, здравето и социалната класа, но сами пишат, че без експеримент „не могат да се правят изводи за причинно-следствени ефекти“. Имайте предвид и че картите са броени заедно с шаха, бингото и кръстословиците.

В Ню Йорк екип от Albert Einstein College of Medicine проследи 469 души над 75 години, които нямаха деменция (Verghese и колеги, 2003). За около 5 години 124 от тях развиха деменция. Четенето, настолните игри, свиренето на музикален инструмент и танците бяха свързани с по-нисък риск. Изследователите дадоха на всеки точки: по една точка за всеки ден от седмицата, посветен на хоби, което ангажира ума, например четене или настолна игра. Всяка допълнителна точка беше свързана с около 7 % по-нисък риск от деменция.

Какво не може да докаже: деменцията започва години преди някой да я забележи и може да накара хората рано да се откажат от хобитата си. Изследователите се опитаха да изключат това, като не включиха хора, които може би вече имаха ранни признаци, и връзката се запази. Въпреки това завършиха статията си с призив за контролирани изпитвания, които да покажат дали тези занимания наистина предпазват.

Във Великобритания проучването PROTECT кани хора над 50 години да правят онлайн тестове за памет и мислене. Изследователи от University of Exeter разгледаха данните на 19 078 от тях, на възраст от 50 до 93 години, и ги попитаха колко често решават числови главоблъсканици като судоку (Brooker и колеги, 2019). Колкото по-често ги решаваха, толкова по-добри бяха резултатите им, и то във всички 14 използвани теста. Сродно проучване на същия екип за словесни главоблъсканици откри същото.

Какво не може да докаже: тестовете са правени само веднъж, така че не можем да знаем кое е било първо. Може би главоблъсканиците поддържат ума бистър, а може би хората с бистър ум просто харесват главоблъсканиците повече. Освен това доброволците сами са се записали онлайн за проучване на мозъка, така че не са типична група. Авторите пишат, че са нужни още изследвания, преди главоблъсканиците да могат да се нарекат интервенция. И става дума за числови главоблъсканици, не за игри на карти.

Защо „свързано с“ не е същото като „причинено от“

И трите проучвания по-горе откриват едно и също: хората, които използват ума си за удоволствие, обикновено остават по-бистри. Това може да има няколко обяснения. Игрите може да помагат. Или по-здравите, по-образованите или по-малко самотните хора може едновременно да играят повече и да остаряват по-добре. Или първите, незабелязани промени в мозъка може да правят игрите по-малко забавни и хората да спират. Добрите проучвания се опитват да отчетат всичко това и тези го направиха, но само експеримент може да даде отговор. Затова във всяко от тях ще видите думите „свързано с“.

А игрите за трениране на мозъка?

За един вид игри експерименти има: приложенията за трениране на мозъка, създадени да ви направят по-умни. През 2016 г. седем психолози прегледаха всички проучвания, които водещите компании в тази област сочеха като доказателство (Simons и колеги, 2016). Откриха много доказателства, че хората стават по-добри в игрите, които упражняват, по-малко доказателства, че стават по-добри в подобни задачи, и малко доказателства, че тренировките помагат при други задачи или в ежедневието. Много от проучванията имаха и сериозни недостатъци.

Пасиансът никога не е бил продаван като трениране на мозъка и добре, че е така. Ако играете често, ще играете пасианс по-добре: ще забелязвате ходовете по-рано и ще попадате в по-малко задънени улици. Дали това ще ви помогне да запомните къде сте оставили ключовете си, е друг въпрос, и никой не е показал, че ще помогне.

Кратка почивка, която действа

За нещо по-скромно има по-добри доказателства. Преглед на 22 проучвания с 2 335 души разгледа „микропочивките“ от десет минути или по-малко (Albulescu и колеги, 2022). Хората се връщаха от тях с малко повече енергия и малко по-малко умора. Работата след почивката не беше ясно по-добра, освен при простите задачи, а по-дългите почивки помагаха повече.

Една игра пасианс се вписва добре в кратка почивка. В Solitaire Land типична победа в Трипийкс Пасианс отнема малко над минута, а в Свободна Клетка Пасианс или Клондайк Пасианс 1 Карта около три (нашите данни). Прегледът не е изследвал пасианс. Изследвал е почивки. Но игра, която можете да довършите и затворите, е лесен начин да си дадете почивка.

Игри, стрес и настроение

През 2008 г. в East Carolina University измериха сърдечния ритъм и мозъчните вълни на доброволци преди и след като играха казуална игра или търсеха в интернет. Според медиите доброволците са били 134. Според университета играта със скъпоценни камъни Bejeweled е намалила физическите признаци на стрес с 54 % в сравнение с търсещите в интернет; две други игри не са го направили, макар че са подобрили настроението (East Carolina University, 2008).

Какво не може да докаже: проучването е финансирано от PopCap, компанията, създала и трите игри. То разглежда какво става около една кратка игра, а не в продължение на месеци, и водещият изследовател го нарече „първа стъпка“. Интересно е, но не е силно доказателство.

Изследователи от University of Oxford подходиха иначе. Вместо да питат хората колко дълго играят, те получиха реалното време за игра от самите компании за игри. В първо проучване с около 3 200 играчи на две игри времето за игра имаше малка положителна връзка с благосъстоянието (Johannes, Vuorre и Przybylski, 2021). В по-голямо проучване, с 38 935 играчи на седем игри в продължение на шест седмици, времето за игра практически нямаше значение нито в едната, нито в другата посока: средният играч би трябвало да играе с около 10 часа на ден повече от обикновено, за да усети каквато и да е промяна (Vuorre и колеги, 2022).

Значение имаше защо хората играят. Тези, които играеха, защото им харесваше, се чувстваха по-добре. Тези, които играеха, защото чувстваха, че трябва, се чувстваха по-зле. Какво не може да докаже: ставаше дума за видеоигри, не за пасианс, и тези проучвания също бяха наблюдателни. Но посланието е просто: как се чувствате, докато играете, е по-важно от това колко дълго играете.

Отклонение: какво може да покаже една игра Клондайк

Ето едно проучване, за което малцина знаят. В KU Leuven в Белгия изследователи помолиха 23 възрастни хора с леко когнитивно нарушение (MCI: проблеми с паметта и мисленето, по-големи от тези при нормалното стареене, но които не са деменция) и 23 без такова да изиграят на таблет три игри Клондайк, което отне около 17 минути. После сравниха как играят двете групи: колко време им отнема, колко често отменят ходове, колко хода са грешки. 12 от 23 показателя, които бяха определили, показаха ясни разлики между групите (Gielis и колеги, 2021). Във втора статия компютър, обучен на същите игри, се научи да различава двете групи доста добре (Gielis и колеги, 2021).

Това е изследване, а не тест. Групите бяха малки, а хората с MCI бяха и по-възрастни, и по-малко свикнали с таблети, което изследователите трябваше да отчетат в анализа. Авторите пишат, че пасиансът може един ден да помага на лекарите да следят паметта във времето, наред с истинските тестове. Една лоша игра пасианс не казва нищо за мозъка ви. Всеки има такива. Ако се притеснявате за паметта си, отидете на лекар.

Какво не означава това

• Не означава, че пасиансът предпазва от деменция. Нито едно проучване не го е показало.
• Не означава, че повече е по-добре. В оксфордските проучвания времето за игра почти нямаше значение. Удоволствието имаше.
• Не означава, че пасиансът замества нещо. Физическата активност, сънят и времето с други хора също имат значение.
• Не означава, че изгубената игра е тревожен знак. Някои раздавания изобщо не могат да се спечелят.

И така, струва ли си да играете?

Ако ви харесва, да. Играйте, защото ви е приятно, а не защото смятате, че трябва. Използвайте една игра като кратка почивка, а после станете и се раздвижете. От време на време опитвайте по-трудна игра, за да остане интересно. И нека това бъде един от многото ви добри навици. Толкова подкрепят проучванията, а това никак не е малко.

Източници

1. Altschul DM, Deary IJ (2020; online 2019). Playing analog games is associated with reduced declines in cognitive function: a 68-year longitudinal cohort study. The Journals of Gerontology: Series B 75(3):474–482. pmc.ncbi.nlm.nih.gov
2. Verghese J et al. (2003). Leisure activities and the risk of dementia in the elderly. New England Journal of Medicine 348:2508–2516. doi:10.1056/NEJMoa022252
3. Brooker H et al. (2019). The relationship between the frequency of number-puzzle use and baseline cognitive function in a large online sample of adults aged 50 and over. International Journal of Geriatric Psychiatry 34(7):932–940. doi:10.1002/gps.5085
4. Simons DJ et al. (2016). Do "brain-training" programs work? Psychological Science in the Public Interest 17(3):103–186. doi:10.1177/1529100616661983
5. Albulescu P et al. (2022). "Give me a break!" A systematic review and meta-analysis on the efficacy of micro-breaks for increasing well-being and performance. PLOS ONE 17(8):e0272460. doi:10.1371/journal.pone.0272460
6. East Carolina University (2008). ECU study shows casual video games relieve stress (съобщение за медиите; проучването е финансирано от PopCap Games). news.ecu.edu
7. Johannes N, Vuorre M, Przybylski AK (2021). Video game play is positively correlated with well-being. Royal Society Open Science 8:202049. doi:10.1098/rsos.202049
8. Vuorre M et al. (2022). Time spent playing video games is unlikely to impact well-being. Royal Society Open Science 9:220411. doi:10.1098/rsos.220411
9. Gielis K et al. (2021). Dissecting digital card games to yield digital biomarkers for the assessment of mild cognitive impairment. JMIR Serious Games 9(4):e18359. doi:10.2196/18359
10. Gielis K et al. (2021). Detecting mild cognitive impairment via digital biomarkers of cognitive performance found in Klondike Solitaire: a machine-learning study. Digital Biomarkers 5(1):44–52. doi:10.1159/000514105